Аз страшно скучая, без сили така.
И мислите идват - не дават покоя, -
тук някой мен някъде кани сега
и там аз да видя и нещо такова!..

Но що именно - верно, не зная.
Все съвети безкрай са у нас:
«Ти чети», - аз книгата чета я,
«Ти играй», - ех, аз с котка играя, -
Все едно аз ужасно скучая!
Сър! Вземете Алиса със вас!

Така ми се иска, на мен от дома
тъй някога, някак да тръгна напразно -
и така да бъда на връх, в дълбина,
Отвътре, отвън - и където е разно!..

Но що именно - верно, не зная.
Все съвети безкрай са у нас:
«Ти чети», - аз книгата чета я,
«Ти играй», - ех, аз с котка играя, -
Все едно аз ужасно скучая!
Сър! Вземете Алиса със вас!

В дома ми е нека уплах дори,
наказана нека дори - съм съгласна, -
Очите затварям, броя аз до три...
Какво ли, ще бъде! Аз в трепет ужасен!

Но що именно - верно, не зная.
Всичко в смес в пека обеден в нас:
Ти чети? - А аз сядам играя,
Ти играй? - Книга с котка чета я, -
Все едно аз ужасно скучая!
Сър! Вземете Алиса със вас!