Аз не обичам изхода трагичен,
животът мен не ще ме умори.
Аз не обичам ни един сезон годишен
щом весело в мен песен не звучи.

Аз не обичам хладния цинизъм,
не вярвам на възторжени слова -
щом чужд чете писмата лични,
поглеждайки в писмото зад гърба.

Аз не обичам кога наполовина,
или прекъсват разговор и спор.
Аз не обичам стрелба в гръб да има,
аз против съм на изстрели в упор.

Аз ненавиждам клюки и интриги,
щом мене глождят почести на зло,
щом времето напротив се надига,
щом стърже желязо по стъкло.

Аз не обичам сит да ме направят,
добре е да не мога аз да спра!
Досадно е щом дума "чест" забравим,
и вместо чест - сплетни са зад гърба.

Криле кога аз виждам да увисват,
но няма жал у мен уви така.
Аз не обичам гнета и безсилни,
но жаля аз Исуса на кръста.

Аз не обичам тъй да съм уплашен,
невинните да бият - обидно чак,
и мразя ровещи душата наша,
и повече, щом в нея плюят пак.

Аз не обичам сцени и арени, -
в тях милион се сменя за петак.
Напред да са големите промени,
аз няма да обикна този знак!