Там във село Големи Вили,
и къде горя сарай,
там били братоци „мили“
с грамадански диви сили -
братя Пров и Николай.

Николай - тъй по-нахални -
ей така сече гора,
А пък Пров - така де в спалня
той ще бутне - и стена.

Те братоци плашат само,
и си пийват чая -
от тях мало и голямо
крият се накрая.

Вече, свърши се търпение, -
че това - не е добре,
да вървят на усмирение
тъй решиха се мъже
 

Николай тъй по-нахални, -
на бика троши рога,
а пък Пров по разни спални
тъй проби от раз стена.

Ей брато, виж - таз команда
с колове, и бесни, -
към нас рано от оврага
май са се понесли!“

Неудобно да се биеш -
а не свикнали мъже, -
първом почнаха те мирно:
„Вам защо, кажете, братя,
нужен бик безрог поне?!“

Николай, а пък се чуди:
„А жалеете бика -
ний с братока тъй сме луди
ще ви тупаме гърба!“

А в полето спря се заек,
Постоя - избяга...
Пров там кърши се мерзавец,
сътворил белята.

„Някой, и да пробва да се врътне -
в миг ще справя се с врага!“
Тъй мъжете се прекръстват -
И команда се нахвърли:
кой с камшика, кой с крика.

Николай, в борба за брата,
първи натиск отрази,
а пък Пров се скри във хата
и оттам се смей дори.

И от натиск, от напора
развали се хата, -
Пров извади кол от двора
да спаси той брата.

„Стига, брат, се отбранява -
щом се мре то да се мре!
Коле, стига се стеснява, -
Кол се чупи, и ти давай, -
Трябва Коле, дай напред!

За мъжете, за момци ли
ще леят тъй сълзи жени...
и решиха братя „мили“
да почакат те дори.

„Гледай ух ти, братан, -
зад гърба е някой
Може, дух витай там?“
„Не прилича сякаш!“

А туй просто, при нас в село
ни помоли да преспи -
и остана до Успенье,
а след туй - и се посели
нищо никакъв човек.

И сега заради вика
тъй не чуха те слова:
що човек такъв никак
и що рече им сега.

Кръв се лее на потоци, -
Що тук да се плещи?
„Бий братоци!“ - но с братоци
сътвори се нещо:

Братя сякаш подкоси ги -
и братоци се морят -
някак в миг лишени в сили...
а човечец ги помоли
веч беди да не творят

...Дълго мислиха-гадаха,
що им рекна тоз човек, -
но тъй и не познаха,
...и да чешат вратове...

И решиха: заклинател
притежаващ, явно...
а той рече само: „Братя,
как не ви е срамно!“