На плаца при развод на караула,
в казармата, на пост и дни наред
невидим, без награди, кръгла нула,
войникът бойна служба носи клет.

И каквито и да духат
урагани, ветрове,
Той - в дозор е, в караула
и дълга го веч зове.

„Надяс!.. Наля!..
Кръгом! На ра!..
Бегом - в разположение!“
Ти пей - не кой,
раз - два, раз-два,
живеем си така.
Но тежко е в учение,
а леко в бой!

Щом ни гони враг - и жени в рев май, -
Стреляй с топа, ти наясно си!
Аз преди боя - тих, аз в атака - дай,
ех, ала след боя - ласкав си!

Да мен ме гонят и ми е тъй жално...
Е, може с подчинен шега да става, -
ала ей тъй вратата ни централна
войникът пак на пост ще охранява.

Не ще станеш ти за глума
ти ще станеш тъй за миг.
Щик глупак, а и куршума,
умен щом ще е войник.

„ За бой! Кръ-гом!
Взвод стой! Бе-гом!
Пълзи - в разположение!
Ти пей - не кой.
Сечи! Коли!
Ту би ор нот ту би, -
Но тежко е в учение,
а леко в бой.

Ако бяга враг и гърми салют -
има вино и аз пляскам си!
Аз преди боя - тих, аз в атака - лют,
ех, ала след боя - ласкав си!

* * *
Защо ли ний войници сме виновни,
че са тъй открити на оръжия дула?
Така щом неприятелят го помним -
пак ще се случват драки и война.

Аз с оръдие, с мортира
не бих никога гърмял,
и не бил би даже в тира -
а с децата бих би пял.

„Надяс!...Наля!..
Кръгом! На ра!..
Бегом - в разположение!“
Аз пея - да,
и все така,
че мъка - не беда.
Но тежко е в учение,
и на война.

Ако наши бият - раздразнен съм!
Убит, ранен - така отнасял съм!
Аз преди боя - тих, аз в атака - зъл,
ех, ала след боя - ласкав съм