- В гръдта душа ми тъй гърчи се,
в ней гори сърце свещ полечка,
като пушка съдба: днес свърши се,
ще даде откат, я - засечка.

Ех, съдбичке ти нещастлива си, -
Воля царска ти - несправедлива си!

* * *
- Аз - привидение,
аз призрак, и
от туй лежане ли
така боли.

Тъмница тясна ли,
тъй духа все, -
и безтелесно си,
но все - тресе.

Може и да се обижда той,
аз със право, без шега:
да плаша, да се виждам там -
туй съвсем го аз не ща.

Жалко ще те бесят брат, -
ти с душа нелошата.
Мен войнико, ей така,
викай ми Тимошата.