Тук лежа ти, Валет,
ти без щастие бе,
не вървеше тъй в карти на теб.
А ти общите дни
тъй в душа съхрани
а за картите мен извини!
Свободни сега вий ме забравяте,
вий вече в семейства сте и у дома, -
вий мои другари, и от минало старото,
та аз ви говоря сърдечно това.
|