Аз бях кат всеки уличен хлапак -
ний пихме водка, пяхме песни нощем -
Серьожка Фомин не любим бе пак,
че винаги бе тъй съсредоточен.

Стоиме при Серьожка, знай това -
там бяха наште, общи срещи местни
и ето страшно гръмна вест - "Война!" -
туй каза Молотов в речта си тъй известна.

"Ей старче, ти!" - във военкомата съм сега:
"Теб те спасява родния завод "Компресор!"
Отказах аз, - а Фомин туй не издържа -
спаси го татко му - известния професор.

Кръвта за теб е - моя ти страна,
все пак сърце ми що тъй негодува:
Кръвта за Фомин давам аз сега -
той се крий и нищо му не струва!

Сега наверно гледа филми той -
Там хроника върви преди сеанса...
Да беше тук Серьожка с нас във бой -
да беше с нас на фронта ни германски!

...Но най - накрай се свърши таз война, -
От рамо падат тонове безбройни.
Серьожка Фомин виждам аз сега -
герой съветски - станал бе спокойно...