Разтопяват се свещи
на старинен паркет,
и разтича по плещи
във сребро еполет.

Кат в агония силна
вино златно това...
Що било е - то мина,
Все едно е сега...

Във предсмъртно мъчение
кат поглеждат назад,
там бягат елени,
сляпо в залпа сега.

Някой с дуло уби ли
туй невинно сърце...?
Що било е - то мина, -
нека друго да е.

Някой зло и умело,
веселейки така
със стрели той замери
болен залез сега.

В буря песен чу мила
ноти същи ще са...
Що било е - то мина,
нека други да са.