Ех удар, удар, още удар
пак - за кой ли път
Борис Будкеев (Краснодар)
ми праска ъперкът.

Той сви ме в ъгьла,
избягах аз едвам поне,
но - ъперкът, на пода съм,
на мен не е добре.

И мисли Будкеев, щом челюст троши:
«Живей се добре, в живота добри!»

Лежа - на мене "седем",
в плач земляци са сега.
но ставам, гмуркам се,
вървят ми точки без борба.

Лъжа, че за края тъй
сили пазя аз сега, -
от детство не мога човек
да бия по уста.

Но мисли Будкеев, ребра ми троши:
«Живей се добре, в живота добри!»

В трибуни вик, в трибуни вой:
Смажи го ти сега!..
Будкеев търси близък бой,
аз на въже лежа.

Но той проби - ех сибиряк,
настойчиви са те.
И казах му: Чудак!
Ех, почини си ти добре!

Не чу ме, и мисли, хриптейки дори,
че живей се добре в живота добри.

Бий здраво той - не се мори!
И виждам аз беда,
спорт бокса е - не бой,
ех спорт за смели е това...

И той удари раз, два, три -
от сили се лиши,
Ръка ми рефер вдигна,
когото не бях бил.

Лежи той мисли: в живота е добре...
Кому е добре, а кому - никъде.