На Игор Кохановски
Приятел тръгва в Магадан.
Снемете шапка, снемете шапка!
И тръгва сам, и тръгва сам,
не по етапно, не по етапно.

Но не че тъй не му върви,
и не напук на хора зли,
не е чудак, туй е мълва,
а ей така, а ей така.

Ще каже някой: «Ей така!
Как тъй реши се - и сам лиши се?
Та там са лагери сега,
а в тях убийци, а в тях убийци!»

Ще каже той: «Туй е мълва,
по-малко там са от в Москва.»
И куфар ще приготви сам -
и в Магадан и в Магадан.

Не е при мен - и възраст таз, -
да скоча нощем от електричка, -
и в Магадан не тръгвам аз,
забравил навик, закрил кавички.

Ще пея аз под струнен звън
за туй що вижда той не в сън,
за туй що бе в живота там, -
за Магадан, за Магадан.

А мой приятел тръгна сам,
така спокойно, така спокойно,
не ще го бий конвой, аз знам:
той - доброволно, той - доброволно.

На мен от Бога даден дял...
И в Магадан навярно цял
и аз с приятел да вървя -
там вдън земя, там вдън земя.