Тоз съсед във цял Съюз снова.
Нещо търси, а какво - не виждам.
Нос не вра във чуждите дела,
но това до болка ме обижда.

В плюш и в тюл - прозореца му цял.
Клавата му кипри се в халата.
Аз в Москва бих би уран копал
с таз висока негова заплата!

Струва ми се, че лъжат ме в това:
той нарочно нищо май не търси.
И защо - парите му вървят,
ох, какви парички едри, бързи!

Вчера пък синът им луд с глава
във врата направи ми пробойна,
счупи и гарафата с вода.
Аз - на татко му, пък сметка двойна.

Нему, рубла, а на мен - петак?
Нека плаща ми той неустойка!
Не от завист, туй сега е знак -
ради справедливостта и толкоз.

Нищо, аз уют ще им създам, -
Бързо ще смени квартира, кротко.
С пари така фрашкано е там
а у нас - не стигат ни за водка.