При нас не бива всеки във кръга,
но тъй веднъж - на дата аз проклета -
доведох го и рекох ви това:
«Със мене е - да пие с нас момчета!»

Пи той със нас и беше му добре,
а ний - кат брат посрещнахме го ето...
А заранта продаде ни наред, -
Сгреших така - простете ми, момчета!

Съда не помня - бях съвсем в несвяст.
След туй - барака хладна както в гроба, -
Във плътна нощ - така се чувствах аз,
и още повече бе тъй, ей Богу.

Аз пазя силите за след това, -
той мисли  - връщане оттук че няма,
той твърде рано нас ни закопа, -
сгреши момчета - вярвайте ми само!

Ще дойде ден - ще свърши и нощта, -
ще моля, само щом ще е разплата:
«Нали доведох ви го аз в кръга -
На мен момчета, дайте му съдбата!»