Ех замина си за тъй кратък срок,
скоро да те видя не дай Бог,
аз - в товарен влак на изток, в шок
и във мините, в Бодайбо.

Не ревеш, не чакаш ги тях едвам,
близки ти не виждаш сега,
мен не пука ми, ех това
злато търся аз в таз страна.

Ех край е веч, не тракат колела,
Свършва релса, ей тук сега.
Ех, да вия аз - няма в мен сълза,
без сълзи, днес сме в таз земя.

Ти не чакай ме, ех и Бог със теб,
Трудно ми е знай - но не тъжи,
но помни: Не дай Бог на теб
среща с мен очи във очи.

Ще го изтърпя, тоз затвор сега,
и ще видя пак свобода,
но, а днес на нар щом в зона спя -
ше забравя туй засега.

Вятър вий дървета гъне, адско е,
синева безкрай, и рева,
а километри хиляди зад нас са,
а пък отпред - ех че синева.