На стена висяха в рамки, все мъже брадати мили -
В очилца там бяха всички, по народному - лорнет, -
Всички бяха там открили нещо, я измислили вапсини,
Тъй че ако жив съм - зарад тях аз днеска съм добре.

«Болен» - доктор ми мълви, -
ах и мен ме тъй разтресе,
от стена светило вече,
миличко се просълзи, -

Не затвор е туй - палата.
И не нарове - легла,
и не следствен съм аз братя
аз изследван съм сега!

И макар че съм в недъзи, страх при мене няма тука, -
махам със ръка на медицински протокол дори!
Склифaсофски аз го знам, той направи института,
или пък другаря Боткин - жълтеницата открил.

В положението щом
ех чудак тъй право търси:
Докторе, ако разтърси,
ще го скрием в «жълти дом»

Вярно в този дом тъй сънен
тъпо нищичко сега:
искаш - ти ще си Будьони,
искаш - коня му - ура!

И на мене тъй ума не стига - вярвайте ми за това.
Пак погледнах в тез портрети и ехидно си шептя:
«Ако Кащенко например, го лекува Пирогов а,
Пирогов тъй без причина, Кащенко тъй с ножа да...»

Докторът ми е педант,
той е хитър и прикрит... и:
«Прав сте, но и може скрит, тъй
и обратен вариант»

Ей палата за пет койки,
и професор ще влети,
тика с палец: «Параноик», -
Ех иди го провери!

И добре че, светилата, сте качени на стената -
Аз зад вас съм мили както каменни стени,
На Вишневски със надежда, и в Бурденко е мечтата, -
Ще го кажат, не душевно, а духовно ме боли!

 
 
 
 

Здрав съм - на рода черта,
вярно сляп бе дядо значи;
пие свекър - но обаче,
свекъра - не е рода!

«Докторе, сега без поза -
отговаряй ми ей ти:
Имам ли аз диагноза,
ил присъда ме грози?»

Лекари и санитари, светилата се смутиха,
зад прозореца светило тъй помръдна зад гърба,
очилцата на верижка сякаш с влага се покриха,
и на Боткин очилата, сякаш жълти са сега.

На перото острие
по листа за благо тръгна.
Докторът ме тъй обгърна,
жалко - благо туй не е...

Не проби перо лист тоя -
а се вряза във гръдта:
диагноза - параноя,
значи туй са - две лета!