Днес с хъс голям, без да се ръбя там
ще подредя тъй свойта събота,
и ако Нинка се е кротнала,
ще бъде в ред добър живота ми.

- Ти стой, чудак!
Та тя подвежда те!
Защо? - Е как!
За мен надежда е!

- Ти стой, чудак!
Ний сме компания,
Дай в кръчма пак,
и край с желание.

- Днес вие мене тъй не цапайте,
да пия днес напразно драпате,
и тъй днес Нинка съгласява се,
и днес животът ми решава се.

- Ех, че дела
ги бъркаш с Нинката,
Със всеки тя
бе от Ординката,

и с ней защо -
кой ще поиска сам?
- А все едно,
на мене иска се.

Обича - каза. Всичко, свърши се.
- На бас едно към сто, че лъже те,
и тя на всеки тук натиска се...
От туй какво, на мене иска се.

- Та тя хрипти,
така тя мазна е,
в цвят син очи,
краката разни са,

все в дрехи тука
кат чистачката...
- А не ми пука -
много качва се.

И всички: не била красавица,
на мен такива повеч нравят се.
И що от туй: „Подвежда“? - Писна ми!
На мен от туй по-силно иска се.