Крият мъгли чудеса - те безбройни са.
Не приближил, не видял и не взел.
Пъти два опит, но люби Бог троица,
глупост завой е назад неумел.

Ти научи го до край и помни,
и повтори, днес ти словата:
„Ти не губи вяра в мъглата,
себе си ти днес не губи!“

Нявга мъглата бе наше владение,
много от нас тя ни кри от врага.
Днеска, мъгла, край със твойте умения,
ти катинар, днес не слагай в тайга!

Ти научи го до край и помни,
и повтори, днес ти словата:
„Ти не губи вяра в мъглата,
себе си ти днес не губи!“

С тайна покрито, в мълчание лято е, -
шаман-природа магьосва така.
Черното злато ли, бялото злато ли,
сивия страж охранява - мъгла.

Ти научи го до край и помни,
и повтори, днес ти словата:
„Ти не губи вяра в мъглата,
себе си ти днес не губи!“

Е как? Излиза без опит - без грешката?
И пред мъглата е нищо човек?
Но с топлина, с топлината човешката
даже мъглата се вдига навек.

И научи, назубри, и помни
и повтори, днес ти словата:
„Ти не губи вяра в мъглата,
себе си ти днес не губи!“