Мен ме няма напуснах Русия!
И девойките днес са в тъга.
Аз сея свои семчици тия
на Елисейските чужди поля.

Някой писна в трамвая на Пресна:
„Ех без него, замина накрай!
и там нека той чужди нам песни
Пише ги за двореца Версай!“

Чух отзад новини доста факти:
„А не тоз, чу ли - тоз се спаси!“
„Ах не този?“ - и блъскат се с лакти,
на коляно седящи в такси.

С тоз другар в Магадан бях немалко, -
от войната той гражданска бе, -
той говори, че пиша му: „Ванко,
скучно, брат ми ела ти поне!“

А аз вече помолих обратно,
унижено, със вопли, с молби...
Не връщам се аз вероятно,
не заминал съм просто нали?!

Който вярва - подаръци малко,
и с край хубав е филма дано, -
взимай ти Триумфалната арка!
И граби ти заводи Рено!

Ще се пръсна от смях, ще загина.
Ти с кошмари си както на кино?
Хей спокойно - не съм заминал,
и не очаквай - аз да замина!