Разбег, отскок... И - срамно да се вдигна:
В устата прах, в очи сълзи навред, -
Рубежа два дванайсе не постигнах
Проклета летва спря ме тя напред.

Аз пред вас си признавам това:
В спорта винаги е тази игра, -
миг ти слава си на висина -
после рязко ти долу с върха.

Ще ям от дърво плода аз забранения,
аз държа тъй славата - верно, я.
На някой отскачащ крак - левия,
ала при мен отскачащ крак - десния!

Разбег, отскок... На падане свидетел
свирка и дърпа към дъно за крака.
Треньорът май не е за мен радетел:
„Та ти момче тъй скачаш в дължина!"

Май при теб - е със кръстта не в ред;
Скока с десен е глупав каприз,
не задържа те този напред -
и стремително долу летиш.

Но пъхтя аз сякаш тъй гневния,
факт обясних ясно известния,
На някой отскачащ крак - левия.
ала при мен отскачащ крак - десния!

Разбег, отскок... и пак далеч канадец -
Той във лице се смя, доде летя!
А летвата пак пада, два дванайсе ядец -
Треньорът вече вика ми така,

ще ме дави във извор сега,
и веднага без тази игра, -
крак десен със ляв да сменя,
и да спра със тез аз номера.

И отрова да си пийнал по-лесно е,
а аз така достигам истерия -
ала тоз неправилен - десния,
не ще сменя за правилен левия!

Трибуните се дружно вече в смях са -
но плама мой от смешки пък гори:
Разбег, отскок, летя... И два дванайсе -
етап при мен отминат е дори!

Да боли ме в кръст травма сега,
Да съм станал и куц аз така, -
Но аз все-таки бях на върха,
и не ще ме свалят мен от там!

А у дома, ей тъй мойта жена
ме поля със студена вода:
докато съм бил там на върха,
ей тъй с някой си тя отлетя...

Но ял от дърво плода аз забранения,
аз държа тъй славата - верно, я.
На някой отскачащ крак - левия,
ала при мен отскачащ крак - десния!