Пособие за начинаещи
и завършени халтураджии
Суров си ти, климат охотски, -
и трети е ден ураган.
Стои на кормило Крючковски,
почива - Федотов Иван.

Стихия реве, продължава -
и Тихи шуми океан.
Зиганшин държи там щурвала,
отворени очи си държа.

Сурово, ужасно лишени,
ни лодка не виждаш, така, -
и ето тъй беше решено -
ботушите те да ядат.

Изядени бяха картофки,
поглеждат се бедни в очи...
И яде Поплавски хармошка,
и мъжки се леят сълзи.

Доядени бяха консерви
картофена супа една, -
И малко здраве и нерви,
и само се иска в дома.

Сърцата все още работят,
и чува се рядко звука,
спокоен, но слаб бе Федотов
гризе ток последен едва.

Лежаха четирма нервозни.
и лодка, не виждат поне,
Зиганшин завърза крак кози
едва тъй треперят ръце.

Във служба боец е прославен,
и щурмана в него живей
Зиганшин, Крючковски, Поплавски -
под палуба песен се пей.

Зиганшин крепи се, държа се,
сам сянка, бодри ги едва,
и дълго, но все пак събра се,
и каза след ден ей това:

„Приятели!..“ след час: „Мипи!..“
„Момчета!“ - след още и час. -
„Стихия нас тъй не сломи ни,
та глад ще сломи ли тъй нас!

Забравяй храна - и готово! -
Да помним ний взвод, наш отряд...“
„Да знаем, - бълнува Федотов
в частта ни там що ли ядат?“

И тук: не мираж ли, и мит не -
Кораб май някой отпред!
с бинокли са всички за миг те,
от кораб хвърчи въртолет.

...и свършено вече със злото -
пак служат, - що, взе, океан?!
Крючковски, Поплавски, Федотов,
А с тях и Зиганшин Асхан!


По такъв начин могат да бъдат написани поеми
за покорителите на Арктика, за експедиция в
Антарктида, за жилищното строителство и за борбата
против колониализма. Трябва да се знаят само
фамилиите и понякога да се четат вестници.