Продълбайте, продълбайте
вий тунела под река
и без страх така ще знайте
и пира и празненства.

И китара донесете,
подтегнете с ключове.
Но вий помнете - затъпете
ваште остри клюнове.

А кога съобразите -
че път всеки води в Рим, -
ей тогава вий дошли сте
ей тогаз ще промълвим.

Нож хвърлете, камък също
вий от пазвата сега
и прехвърлете, моля също
вий гредата през река.

 
 
 
 

За сеитба, за косене -
бързо вземай се в ръце!
А пропуснал, сам ти после
ноктите ще си гризеш.

И самички сте без радост,
сутрин станали, - ей на! -
и мостове през прегради
са прехвърлени без нас

И продълбайте, продълбайте
вий тунела под река!
Но вий помнете, затъпете
ваште остри клюнове!