Мен краката ми увисват -
И люлее се земя...
Трети месец вече кисна,
тъй изритан и на чисто
аз от кораб на земя.
Аз така, съм бич1 на суша,
безпартиен, не еврей, -
аз по стълбища се гуша,
радиатора ме грей.
Туй живот! Живей и грей се -
ни бесило и куршум!
Пий, щом искаш и олей се:
щом другарите от рейса -
са в гуляй и са без ум!
И не рубли, а хартия,
да пестиш е тежък грях.
Ех, душа ми беднотия -
риза в кръпки - стон и смях!
Но късмета Господ праща -
Изработи свещта щом! -
тъй видял, че тъжно плача,
той ми каза: "Там на Вача!
И побързай, за сезон!"
Що това е тази Вача -
разузнах аз от бича, -
Той на Вача тръгнал плачещ -
а се връща ха, ха, ха.
Вача е рекичка с нанос
в дълбини сибирски знам,
Вача - дом с постеля рано,
и в артел копаят само, -
много злато има там!
Аз вербован съм да бачкам -
не безделник, не "вися"...
Взех билет, - летя за Вача,
долетял - и ха, ха, ха!
Злато тука има гаче -
хора знаят го нали!
А изобщо и така че,
изработих аз на Вача
сто и седем трудодни.
От заплата там отбиха, -
за храна, туй-онова, -
хилядарки пък броиха
много точно - чудеса!
Аз във джоба, пачки ходом,
той не чул на гроша звук,
и на юг да тръгна мога,
ресторанти там са много -
да забравя бача тук.
Пия - там такваз е чача?! -
за съветския бича:
Аз на Вача тръгнах плачещ -
а се връщам ха, ха, ха!
...и там шафнер пред запоя
се върти край мен поне,
сервитьорка е чевръста,
а на първа спирка също
тъй жена дойде в купе.
За вас кранта, но обаче,
тя за мен е тъй добре!
Аз за Вача тръгнах плачещ -
а се връщам весел бе!
И тя дрънка, ала-бала, -
щом научи за пари...
Дума в дума и за Валя
тъй стотачки са хвърчали -
с Валя скоро сме на ти.
С нея тъй се не получи, -
но и туй ще залича!
Аз за Вача в плач се случих,
но се върнах в смях сега!..
Пет са дните - се прекърших,
а морето - ей го на.
Що у мене беше - свърши,
и тъй шафнер мутра гърчи
и за водка не търча.
Грош последен в Сочи вадя -
телеграма навъртях:
Вий пари в дълг дайте братя,
че ги всички пропилях.
Разпиляни, де сте мои, -
и хем псувай, хем крещи!
Пак аз ваш съм, скъпи мои, -
магадански, родни свои,
незабравени бичи?!
Край носа ми носят чача2,
край уста ми - алича3
Аз за Вача тръгвам, плача,
и над мен си - ха, ха, ха!
|