Твърдеше че:
„Тя моя е!“
„Ти се шегуваш, друже, се шегуваш!
Върви момче,
пияно бре, -
а не си струва, друже не си струва!“

А той крещи: „Сега е все едно!
Седни в такси - разходката е нашта!
Брояча щрака само - все едно
а там накрая сметката се плаща.“

Не жалко е
момчета тез.
„От грях махни се ти!“ - твърдя, ей Богу,
а той към мен,
за нея все...
„Ни дума повече, виж гад, не мога!“

Кръв вдигнала се в чело май, защо -
усмихвам се така и зло ме хваща,
и аз му казах тихо: „Все едно
а там накрая сметката се плаща.“

В сълзите глух
в молбите глух -
Готов за бой съм аз, готов съм ето!
И искаш тук,
не искаш тук, -
Плати ти в брой, друже, плати ти сметка!..

Филм ням проблясва кат живот в едно, -
и добре ми е, и смях ме хваща, -
брояча щрака само - все едно
а там накрая сметката се плаща...