- Ох, Ванко, виж, какви са клоуни:
устата с кърпа - ням си де!
Ох, и рисувани са много ли,
а глас у тях - на пиянде!

Прилича Ванко, този де, -
на шурея - туй пиянде,
Но не, ти глей го, не ти глей,
Да, Ванко, бе!

- Ти слушай ме: не пипай шурей ми, -
какъв е той, ама е мой!
Сама намацана, и пушиш ти, -
ей глей, ще патиш с много бой!

Недей да дрънкаш, много, ти,
в антракт веднага в магазин...
Не ще вървиш? Сам, аз ще си...
Мръдни се, ти!

- Ох, Ванко, глей, какви джуджета са:
и в джинси са, а не в трико!
на нашта таз шивалня петата
таквоз май те не шият го.

Ей - Богу, Ванко, твойте да,
та те клошари - в дрипи са!,
и пият само рано все така
боклука да!

- Но да другари - те не щат нали,
така от къщи да крадат!
А гадост пият - те пестят пари,
макар и сутрин, техни са.

А при теб самата, де,
приятел там в завода бе,
пил бе бензин и въобще, -
Не помниш, не!..

- Ох, Ванко, виж ги папагалчета!
Не аз, ей-Богу, ще крещя!..
А тези що са с къси шалчета?
Такова, Ванко, аз го ща.

Един на месец, верно, де,
скандал ти вдигнал си поне...
А ти „остей“, и пак „остей“, -
Обидно, брей!

- Да беше малко помълчала ти:
изпапа премия за миг!
Кой ми написа в служба жалби, и?
Не ти? Ама аз четох ги!

А също, този шала, ли,
за теб ще е - позор един,
за теб за шев върви аршин.
От де пари?

- Ох, Ванко, що за акробати са!
И виж, как врътка се, нахал...
Началник цех, другаря Сатиков,
тъй скача в клуба за финал.

А ти ще дойдеш в дом Иван,
ядеш - веднага на диван.
Или крещиш, щом си пиян.
Защо, Иван?

- Жена, все грубости си просиш май,
все, ти с обидите наред!
За ден наблъскал си се просто знай,
а там във къщи - ти отпред!

И мен, разбира се, нали,
сега ме тегли в магазин,
там аз приятел имам си,
един не пий!..

...Охо, обаче, - гимнастичката!
Глей-ти: върти така крака.
При нас в кафето тъй е тичкала
ей сервитьорката така...

А пък другарки твои, те
все плетат шапчици добре,
тъй скучно е при тях лице
да мръднеш бе!

Как Ванко, Лилка Федосеева,
от каса номер сто и две?
А ти на банкета бе към нея все:
а тя - изглежда тъй добре!

И що с псувня, а Ванко бре,
в Ереван е отпуск нам добре...
А ти „остей“, и пак „остей“...
Обидно, брей!