Послушайте мен - о-хо-хо! Е-хе-хей! -
вий тук, Папагала - пирата злодей!

В година не знам си коя си роден
в гъстака лианов аз нощен.
Баща - какаду папагал бе поне,
ала не говореше още.

Но скоро напуснал гората си днес,
плени ме там страшен Фернандо Кортес, -
той почна на тате така да крещи,
а тате с Фернандо не може уви,
тъй отговор, само мълчи.

И щом ще мъстя - от зори до зори
аз думи твърдях три, така само три,
упорито заставях аз себе си все:
„Карамба!“, „Корида!“ и „Дявол го взе!“

Послушайте мен - о-хо-хо! Е-хе-хей! -
вий тук, Папагала - пирата злодей!

Нас буря обратно ни стигна за миг,
за мене особено труден.
Английска фрегата под името „бриг“
превзе ни тя кораба муден.

Бе бой ръкопашен три нощи, два дни,
и мене плениха пиратите зли,
На кораби разни аз плавах така,
в район на Екватор, на север в леда...
С пиратски все кораб така.

Какао, кафе и храна бе досущ,
да имат те поздрав мой „хау ду ю ду!“
В зори до зори тъй в устата ми бе:
„Карамба“, „Корида“ и „Дявол го взе!“

Послушайте мен - о-хо-хо! Е-хе-хей! -
вий тук, Папагала - пирата злодей!

Години там сто бях пират аз и как?
Матросче пропаднало нещо
продаде ме в робство за пукнат петак,
а вече говорещ бях вещо.

Троши го паша турски ножа си сам
кога аз му рекох тъй: „Паша, сал ам!“
и просто паралич го хвана паша,
узна той че, пиша, чета, и това,
играя и танци сега.

Аз Индия знам, и Иран и Ирак,
аз - личност такваз, папагал не глупак.
(Диваците мислят тъй само поне.)
Карамба! Корида! И дявол го взе!