Преди живот!
Без труд, без пот
вървиш неконвоиран, ­
дръпни трева,
във влак „игра”1
И пътници обираш.

За удар там
ти вземаш сам
надеждната шалава2,
След туй - хвани
там някой ти ­
направил си «варшава»3.

Следят те теб,
и плашат те ­
товар тоз ние носим.
И яде ти,
но ето ни
«Петровка, 38»4.

През дом, приют, затвор е път,
там срока не си струва, ­
но тук сега в народен съд ­
аз малко се вълнувах.

Лъжа е пък:
«Народен съд»! ­
Народ аз тъй не виждам, ­
Съда без спор,
и прокурор
веднага ме обижда.

Отвърнах на въпроси хем,
ала е съд - с уловка, ­
и не съгласен съм съвсем
с такваз формулировка!

И не отричам аз вина ­
не първи път в затвора,
но са написали така,
че груб аз бил съм с хора.

Лъжа! - ти тихо ще го спреш,
И молиш сторубльовка...
Какъв тук нож, какъв грабеж? ­
Смени формулировка!

И в зала знам ­
бих реч държал:
«Другари родни, мили!
Защо сега ­
вий мен така
сте хранили, поили!

И всеки дал ми е пари
без кръв, сълзи и глума...
Огромно ви сега мерси
за тъй добрата дума!»

И ръкопляска - зала там,
в мен, стонове са спряли,
и с тих гласец им аз шептя:
«Ох да, благодаря ви!»

И правда таз - лъжа е таз,
че грабя - толкоз ловко?
Как хората ще гледам аз
с такваз формулировка?!