Аз от делото тръгнах, от много тъй хубаво дело!
И аз нищо не взех - как ме майка родила така.
Не за туй, че не свърташе мен, - просто време ме взело,
че зад синия хълм ме подгониха други дела.

От книжки всеки много е познал,
а истините се предават устно:
"Пророци няма в родината знай", -
но и в родини чужди - не е густо1.

 
 
 
 

 
 
 
 

И разграбиха мен, но щастлив, че пай лъвски прекрасно
там получиха тези, комуто бих дал със мерак.
Аз по пода тъй плълзгав вървя, и с токове във блясък,
и се качам по стълба, излизам сега на чардак2.

Пророци няма - със свещ търси в деня, -
и няма Мохамед, и Заратустра.
Пророци няма в родината знай,
но и в родини чужди - не е густо...

А отдолу говорят - добро ли, и зло ли, не зная:
"И добре, е без него, - и дело стана верно сега!"
Паяжината аз от икони с ноктите свалям,
да побързам, че коне оседлават накрай у дома.

Пред мен Свети - аз него моля най,
а той разказва пак тъй тъжно, пусто:
"Пророци няма в родината знай,
но и в родини чужди - не е густо".

Аз и сраснал със коня, в седлото политам аз смело -
коня пада под мен, - но сега аз държа я юзда!
Аз от делото тръгнах, от много тъй хубаво дело,
че зад синия хълм ме подгониха други дела.

В галоп - и само тропота, но май
аз ясно различавам думи пусто:
"Пророци няма в родината знай,
но и в родини чужди - не е густо".