А пролет бе в начало,
не бяхме загуляли,
и веч душа ще фръкне от гърди,
но тук пристигат двама,
с охрана, с охрана,
«Обличай се, сега, - излизай ти».

Аз тъй тогаз го молих старшина:
«Не ме отвеждайте от пролетта!»

До май се те потиха,
но тъй и не разкриха,
но, на ви вам - държа се много дни,
тук нож, в гръдта ми мина -
прибраха Катерина,
и вече следовател ме мори.

Разбрах, разбрах, че днес горя.
В прозорче покажете пролетта.

И ето го вагона,
етап гони, етап гони,
и звук на релси пътя ни брои,
а вън в цвета зелен са -
брезички и клен са,
те казват ни нали: «Не забрави».

Хлапаците ми махат със ръка.
Отвеждат ме защо от пролетта?

Аз питам Катя с поглед:
«Да тръгнем?» - «Не мога».
«Не, Катя, не живот без пролетта!»
И мен ми Катя смига:
«Щом, стига, тъй стига».
И в тази нощ ний духнахме в тайга.

Как ласково посрещаше ни тя!
Та тъй, та тъй такваз е, пролетта.

Ала в ден втори ето
следа те душат псета,
следа, и нас така откриха те,
и закопчаха псета
нозете, ръцете,
кат мърша, по калта ни мъкнат те.

Разбрах, не ще го виждам аз съня,
Прибраха ме съвсем от пролетта.