Седя ли аз, и пиша ли, с кафе или пък с чай,
пристига ли познатата блондинка -
аз чувствам, мене съгледвачът гледа ме открай,
не прост е той, а както невидимка.

И подскачам аз от място
сякаш боцкат ли ме,
и до днес от мен невяста
не докосната е!

И с невяста все за време
ний сме в спорове сега,
Ако ще е друга тема -
се стесняваме така.

Обидно е, досадно е, - но хайде!

Веднъж аз ще съм пийнал - та и кой сега не пи! -
не става тя: аз чашка - и оригвам, -
и чувствам аз - седи, подлец, изпитото брои
завежда го в невидимата книга.

И подскачам аз от място
сякаш боцкат ли ме,
и до днес от мен невяста
не докосната е!

И с невяста все за време
ний сме в спорове сега,
Ако ще е друга тема -
се стесняваме така.

Обидно е, досадно е, - но хайде!

Аз дърпах се, и нервничех-но с хитрост съм поне:
Да спа ще легна, ще се вдигне хрипа,
Коняк открит поставям и - на масата с мезе, -
ще седне той - тук аз ще го и спипам!

Бледен, скачам аз от място
сякаш пудрили ме,
и до днес от мен невяста -
целомъдрена е!

И с невяста все за време
ний сме в спорове сега,
Ако ще е друга тема -
се стесняваме така.

Обидно е, досадно е, - но хайде!

А също ми вреди, - и както вчера, бе отпред -
ще пипна го, убивам го на място! -
Седя, а тук партньора ми тъй цака ме наред,
А в мене «банка» - хиляди са ясно!

Бледен, скачам аз от място
сякаш боцкат ли ме, -
и до днес от мен невяста
не докосната е!

И с невяста все за време
ний сме в спорове сега,
Ако ще е друга тема -
се стесняваме така.

Обидно е, досадно е, - но хайде!

Написа той за мене пък - на работата бях
чудовищно тъй тъпа анонимка, -
Началникът я чете, и показа, - аз познах
по почерка таз родна невидимка.

Така значи невидимка -
не, не боцнатия -
е таз същата блондинка,
не докоснатата!

Тази същата блондинка...
Челото у мен гори!
Аз я питам: «Що бе, Нинка?»
«Да се женим», - ми шепти.

Обидно е, досадно е, - но хайде!