Той от двора - на двор тя, -
любов такава има я.
а той работи заранта,
работи сутрин винаги.

Да знай я никой и не ще,
той смяташе я смачкана,
и той се мъчи, страда все
с идеята натрапчива:

Тя със баща - полковника,
Той със баща - в пожарната.
Не равен с ней, любовника,
но караше нахалната.

Романът случи се така,
романът странно почнал е:
Той предложи четвъртак -
а тя пазар започнала...

А черен дим лети тъй все,
А черен дим полек се вий...
Така им беше и добре -
да люби той навек се кле!

А дълги кленове растат -
камбанарии волните,
А хора в път, а хора в път,
по пътища околните...

Какви са странни тез дела
у нас в Русия стават все!
А как му даде лесно тя,
да кажат го - не вярва се...

А после дело тъмното,
А после дело златното
търсил места закътани,
търсил места приятните.

Ако ли власт наша бе
за всички ни понятната,
то щастие за нея бе,
а не - живот с проклятия!..