Ти бързо брадва каменната дай!
Препаските от кожа остави!
Мълчи, не виждам те в очите, знай -
седи ти там и огън да гори!

На дребно не извъртай ти сега,
не позори семейството в бита!
Разхвърляни огнище, пещера, -
Разглезил те е теб матриархат!

Запази свойто мнение:
Аз - глава, мъжа силния!
Ред пази в отношения -
първобитно-общинните.

Там мамонт ще убият - вдигат вой,
и да делят поравно плячка май...
Цял век не мога с тебе аз в покой -
и трябва да убия някой знай!

Старейшините скоро са при мен, -
и още виж - да не си гола там!
Век каменен - без камък сме съвсем, -
Пред племето ми много ме е срам!

Пет жени - и дори да са,
бих се справил - безсрамния!
Но делата ми - скверни са,
и за туй - моногамия.

А всичко - е от твоя род проклет!
И чичо, що глигана го помля,
кога бе жив, ми каза тоз съвет:
Не вземай людоедка за жена!

И с племето не скарвай - с тоз брътвеж,
че някой теб закача може би, -
Не клевети и нашата младеж,
те са - надежда наша в тежък миг!

Запази свойто мнение:
Аз - глава, мъжа силния!
Ред пази в отношения -
първобитно-общинните.

Не зяпай - с бой теб никой не дере, -
и със добро - брадвата ми дай!
А хора в смях са!... Кожите - къде?
До три броя, и ще те хапя - знай!