За нашта среща - що да ти река!
Аз чаках я, как чакат урагани,
но с тебе заживяхме веднага,
така без страх от загуби и рани.

И аз познанства твои съкратих,
и премених, измъкнах те от мръсно,
ала опашка дълга след теб върти, -
опашка дългата на кратки връзки.

След туй аз тез приятели набих -
с тях неприятно бе ми някак ето, -
макар че сред тях може и нали
да са били отлични и момчета.

И що ме моли - в миг го правих аз,
и всеки час да правя аз нощта ни брачна.
Заради теб под влака скачах аз,
но, слава Богу, не съвсем удачно.

Ако ти чака ме година срок,
когато мене пратиха «неволен», -
та аз за теб бих крал цял небосвод
и две звезди там Кремълски отгоре.

И се кълна - да падна аз в калта! -
но не лъжи - аз ще простя измяна,
теб в дар театъра Болшой така
и Малката арена спортна само.

С теб не готов за среща съм сега:
във страх от теб, от нощите интимни -
кат жител на японския, града
боящ се тъй от нова Хирошима.