С земята Федя свързан бе от детство -
той и гранита мъкна и трошляк...
Веднъж донесе той такова нещо,
че мама с татко тъй ридаха чак.

Студента Федя много беше боен
на щит археология и как -
той в институт щом мъкне нещо свое,
наоколо ний тъй ридахме чак.

Донесе той от практика
ръждиви експоната два
древно имане, вика - той стократ.
След туй веднъж във Елиста1
намери той там челюсти
с размер на самогонен апарат.

Той писа там за древните светини,
за скити, и за техни богове.
Освен това тъй псува по-латински,
че скитите се гърчат в гробове.

Той древните строени
ги търси с настървение
И често с див гласа все ни крещя,
че има я пътеката,
де древни там човеци са,
при туй се силно биеше в гръдта.

Да свърши той живот с ергенска слава
и за семейство е в борбата как.
«Аз, - казва ни, - с жена ще съм такава -
от завист вий във плач, ридане чак!»

Обиколи и лази вред -
в Европа бе, и в Азия, -
и скоро идеала разкопа.
Но идеалът не разбра
в археология реда, -
и Федя го отново закопа.