В път ли на влака, във автомобила,
щом си в гуляй, леко пийнал винце, -
днес с машини така е обилно
Трудно в живота да бъдеш добре.

Ето авария: в Замоскворече1
Трима се возят, погребват един, -
Те, и шофьор, всички в рани са вече,
само тоз в гроба му нищо - нали.

А оплаквачки ридаха през зъби,
дякон - и той горна нота не взе,
гръмко, фалшиво - тръбите се ръбят, -
само тоз в гроба - не лъже поне.

Бивш там началник - и таен разбойник -
в чело го близна и гнусливо си плюл,
всички докосват, - а скромен покойник
никой така не целуваше тук.

Но гръмна гръм - и там всичко се мокри,
сили природни не спира речта, -
всички се скриха под навес и покрив, -
само покойник не бяга сега.

Що му е дъжд - той си няма умора, -
ето у живи - закалка не таз.
Ех, а покойници, бивши са хора, -
смели са хора и не като нас.

Как и не бързай, преварват те значи
белег на чело - лепен етикет, -
вече пък тебе нищо не плаши,
само когато си в дъбов ковчег.

Може в отделни, а може и в общи -
мъртви квартирен проблем не мори, -
ето юнак тоз заспа си изобщо:
Грижи не иска той вече дори.

В царство на сенки - обществото е строго -
няма тревоги, опасности зли, -
а, пък у нас - тъй си ходим под Бога,
само тоз в гроба му нищо - нали.

Бойко, надежно работают бойни,
Все кому надо - всегда в тренаже.
Значит, в потенции каждый - покойник,
За исключением тех, кто уже.

Чувам аз упрек: «Покойници слави!»
Не, аз обиден на злата съдба:
Всички ни някога някой ще дави, -
само без тези що в гроба, веч са.