Аз жени обичам не тъй скромни:
Не бе ден, и нова аз въртях, -
и за мойте работи любовни
аз на други все в устата бях.

И веднъж тъй някак по пътека
край морето - туй не е шега -
срещнах я една от тези дето
са по моя жизнен път така.

А пък тя - с широка е натура,
а пък тя - с отворена душа,
а пък тя - със фигура склуптура, -
ала при мене джоба - без пара.

За подарък - само пръстен става;
Бар, парфюми висше да е тук, -
а в замяна - малко забавлява,
но е все съмнително, напук.

«Аз на тебе, - тя ми каза, - Вася,
ах така туй скъпо ще ти дам!..»
Аз тогаз: «За рубли сто съгласен, -
на две със друг - повече щом са!»

Много зли коне са туй - жените:
Все хриптят, щом хване ги юзда!..
Може, не разбрах я за парите,
тя така обиди се сега.

...а след месец вече тя не стене -
а след месец пак пристигна тя, -
и усещам някак си у мене,
че я бе устроила цена!

Очень жаль, писатели не слышат
Про меня - про парня из села, -
Очень жаль, сонетов не напишут
Про мои любовные дела.