Другари вие учени, доценти с кандидатските,
замъчихте се с хиксове и с нулите добре.
Стоите, молекули вий разлагате ги адските,
забравяте, разлагат се картофи на поле.

От гнилоча и плесен там балзама да извадите
и корени извличате по десет пъти в ден.
Ох, вий там все глезете се, ох, вий ще доизвадите,
дорде от плесента гният картофите съвсем!

Със автобуса тъй до Сходни пътя става,
а там - бегом, и не хленчи!
А тъй, картофи всеки уважава,
щом със солчица хапва ги.

Вий може би в Европата, почти ще се прославите
с лопати, покажете - патриоти че сте тук.
А всичките кат глутница на тумори все давите,
и псета с ножа режете, а туй е - хайдутлук.

Другари вие учени! Хвърлете ги ножовете,
хвърлете ваште опити, хидрит и анхидрит!
Седнете в автобусите, елате във Тамбов вий все,
а гамата-излъчване за ден ще потърпи.

С камионетка към Тамбов се доближава,
а там - бегом, и не хленчи!
А тъй, картофи всеки уважава,
щом със солчица хапва ги.

А може даже с род при нас, с познати и приятели,
вас славно ще наместим тук, ще кажете поне,
че стига, с тези гени с хромозомите, сме патили,
Ний славно сме работили и славно в отдих сме!

Другари вие учени, Айнщайни драгоценните,
Нютони ненагледните, любими до сълзи!
В земя ще легнат общата останки наши тленните,
в земята все едно е: апатит ли, тор ли си.

Със автобуса тъй до Сходни пътя става,
а там - бегом, и не хленчи!
А тъй, картофи всеки уважава,
щом със солчица хапва ги.

Тъй пристигнете, милички, в редици и в колоните.
макар че сте химици, и вий сте без кръста,
но вие задушени сте зад синхрофазотроните,
а тук места отлични са, въздушни са места!

Другари вие учени, повярвайте ни, милички:
щом там у вас не връзва се и там, не тоз ефект, -
ний мигом ще пристигнеме с лопатите и вилите,
ден там ще побъзикаме - и няма го дефект.

Със автобуса към Тамбов се доближава,
а там - бегом, и не хленчи!
А тъй, картофи всеки уважава,
щом със солчица хапва ги.