Я стоя, стоя със гръб към строя, -
само доброволците - напред!
Нужно разузнаване да водим в боя, -
за какво - та кой ще разбере...

Кой е с мен? С кой вървя?
Тъй, Борисов... тъй, Леонов...
И тип този е сега
що от втори батальон е!

Ний пълзим в цветя, в земята тая, -
ей ти, старшина, нас догони!
Тъй на фронта два са предни края:
Наш е тук, там - техния стои.

Кой със мен? С кой вървя?
Тъй, Борисов... тъй, Леонов...
И тип този е сега
що от втори батальон е!

Тел сега гризем безопасно:
Нощ, - и тъмно, не се вижда ли.
Във крачки двайсе - чужди каски,
с цел са съща, - те пазят ги.

Кой със мен? С кой вървя?
Тъй, Борисов... тъй, Леонов...
Ох!.. този е сега
що от втори батальон е!

Скоро ще е «Надя с шоколада»1 -
в шест ще ни подтиснат с огън те, -
ех добре, това на нас ни трябва -
с Богом, ний тихо и напред!

С кой назад ще вървим?
Тъй, Борисов... А Леонов?!
Жив ли си? Ей ти, тип
що от втори батальон си!

И куршум за мен не ще оставя,
Дзот разбит, и дот разкрит...
А този тип, когото аз не зная,
много се добре сега държи.

С кой друг път ти в бой си?
Де Борисов? А Леонов?..
Верно жив този тип
що от втори батальон е.

На енпе - то, сякаш, във възторг са,
но фуражки снеха зарад нас.
Правилно. Ти брой, там двама в морга,
Двама пък остават за запас.

Кой е с мной? С кой в бой си?
Де Борисов, а Леонов?
Редом само тоз тип
що от втори батальона е.

...Я стоя спокойно отпред строя -
този път с лице към мен е той, -
май че, там за нещо си във боя,
награден, наречен съм герой.

С кой друг път ще пълзя?
Де Борисов? А Леонов?
И момчето замря
що от втори батальон бе...