на Артур Макаров
Лежи камък в степта,
вода под него все тече,
А на камъка писано слово:
«Надясно кой път взе -
нищо той не найде,
кой направо път взе -
нийде той не дойде,
кой наляво път взе -
нищо той и не взе
И ни за грош не върви».

А пред камък стоят
без коне без мечове
Да решат: ще вървят или няма.
Зъл, един от тях бе,
той надясно пое,
и самичък пое, -
нищо той не найде -
ни села, ни селце, -
и обратно дойде.

Право без път ще е -
не ще се добере,
но един не повярва във клетва
И, той пеш ще набере,
и направо път взе, -
колко броди той дни -
без да се добере, -
той се върна и пи,
той обратно дойде.

А пък трети - бе глупак,
тъй не знаеше той как,
и тъй тръгна без страх той наляво.
Долго, кратко ли вървя -
тъй съвсем без тъга,
пи, гуля във веселба,
нищо той и не разбра,
Тъй живот и провървя -
не погибна, и оживя.