Да бе - облаче, да бе - пътьом
в хоризонта, в годината май че, -
но веднъж аз срещнах го спътника -
Ще ви кажа за него, знайте.

Той ме пита: «Къде?» - «До Вологда»,
«Е, до Вологда - полвин, но беда».

А мой куфар от водка пръска се -
Аз поканих, както полага се:
«Дай, да пийнем - нова е връзката, -
и да видим, кой първи ще пада днес!..»

Той ми каза: «Ще слезнем в Вологда,
а пък Вологда - туй е ох го де!..»

Аз не помня, кой първи прегъна се, -
помня, той ми долива, дакаше, -
а езика мой, ей тъй, развърза се -
аз май някой ругах, оплаквах се...

И събудих се в града аз тоз Вологда,
но - убий ме - не си го спомням де.

А ми лепнаха после дело
тъй по член в криминалния кодекса, -
и тешат ме те: «Ще се премели», -
дават срок - не дават да спомня си.

И останах в града този Вологда,
а пък Вологда - туй е ох го де!..

Петдесет и осми член1 мене бий -
а пък казват те: «Нищо, младок сте на...»
Ако знаех, с кой в пътя, с кой водка пих -
той тъй би достигнал до Вологда!

Той живей във града си там Вологда,
а аз - на Север съм, а Север - ох го де!

...а обиди годините трили,
но живот мой сега, в пранги мътен е:
в мен до болка гори, души ли,
ох да срещна аз този спътника!

Но живей той в града си там Вологда,
а аз - на Север съм, а Север - ох го де!..