- Хей, кой там викна «ай-ай-ай»? - Е аз! Аз, Заек Бели.
- И пак бързаш? - Прости, Додо, - дела са важни те!
В Страна на Чудеса ти пробвай нещо не без дело...
Ето аз нося се така, кат заяк изгорели, -
За две кила път и аз на два метра слаб поне.

Защо, защо, съграждани, защо съм Заек - бели?
Когато бях аз сив - така не бягах, а седях.
И чакат мен, и нужен съм - и все с визити дело,
аз нямам сили да откажа: страшно мекотелен, -
Вий пък за зайците сложете някак граница за тях!..

- Но пък защо трептите вий? И пък защо вий - бял сте?
- Да затова че - ай-ай-ай! - такъв е моя дял.
Ах, как закъснявам поне - почти тъй на ден цял все!
Ще бягам, бягам! - Ала мълвят, че в детство не бе бял и,
но да закъсней е страх - и от страх е побелял.