Ний завеса вдигаме за крайчета -
такава стара е и тежка таз кулиса:
Ето това време беше май че,
такова гладко - погледни, Алиса!

Но... лошо часовете наблюдават
щастливите,
и нарочно Времето го бавят
страхливите,
и забързват Времето и мамят
кресливите,
без причина Времето давят
ленивите.

Колела на Времето
в триене хабени са, -
свят що трий се, развален е...
И тогаз обиди се Време -
и махало спря така на Времето.

В полунощ, в дванайсе не бе било,
чакаха обед, отново тъй не би се, -
ето какво е време днес е свило -
такова нервно, - погледни, Алиса!

И... там часовник плахи тъй го гледат
щастливите,
жалните все песни тъй ги пеят
страхливите,
техни уста все тъй немеят
в кресливите,
в хор са и тъй зяпали и те спят
ленивите...

Но смажи ти Времето -
не за първа премия, -
от триенето болно му беше!
И недей обижда ти Време, -
лошо се живее тъй без Времето.