Тъй е то така -
старо бе, старо бе:
Щом не си с това -
на въже, на въже,

щом сега си крал -
ще лежиш, ще лежиш
щом си много знал -
ще гърмиш, ще гърмиш!

Мислех, лагери - скоро не ще ги аз зарна
в този век, в този век, -
но попаднах в града този прашен кошмарен
без човек, без човек.

Бродят хора, не хора тез май са обаче,
равнодушни са те, -
аз поглеждах в тез черни лица, в минувачи -
свои не, чужди не.

Тъй е то така -
старо бе, старо бе:
Щом не си с това -
на въже, на въже,

щом сега си крал -
ще лежиш, ще лежиш
щом си много знал -
ще гърмиш, ще гърмиш!

И защо все кълнах аз дела горчив тоя?
Празно бе, празно бе!
И защо аз тъй дълго стремих се на воля
в лагер все, в лагер все?!

Бродят хора, не хора тез май са обаче,
равнодушни са те, -
аз поглеждах в тез черни лица, в минувачи -
свои не, чужди не.