Ах, на кого ли не, аз шапките уших!
мон дьо! - с какви ли не говорих аз персоните!
Такива шапки им кроих, все за тях морните,
че и врага е с удара един убит!

Счупиглави и без глави, и тях видях:
И огън - в очи, в уста - псувните и парцали!..
А бяха, верно, и такива шапки, мале,
но аз шивач на шапките не бях...

И на великия, на краля, на сатрапа,
и на арапа, и на римски папа -
кому угодно шапки са добри!
Та съгласете се, накрай, че всичко в шапка, -
е, но не за глави, а за души.