Днес защо не е тъй? Сякаш също така:
също синьо небе е отгоре,
същи днес са и въздух, гора и вода,
само той не се върна от боя.

Аз сега не разбирам, кой прав бе от нас,
в спора наш тоз без сън, неспокоен.
и едва чак сега тъй ми липсва в тоз час -
вчера - той не се върна от боя.

Той мълчеше нелепо, не пееше в такт,
все говореше друго не свое,
от съня ме лиши, всяка заран на крак,
но не върна се вчера от боя.

Туй, що пусто е днес, - не мълвиме слова,
в миг видях - двама бяхме във строя.
в мене вятърът огън раздуха сега,
вчера той не се върна от боя.

Днес изтръгна се, сякаш от плен, пролетта,
По погрешка му викнах на тоя:
«Да запалим цигара!» - а тук - тишина:
вчера той не се върна от боя.

Наште мъртви не ще ни оставят в беда,
Наште паднали - те часови са.
Отразено небето в гора, кат вода,
то дърветата сини разписа.

За нас място в землянката стигаше все,
за нас времето даже едно бе.
Все едно е сега. За мен тъй е поне,
значи аз не се върнах от боя.