На града му се спи, и запуши уши,
всяко гражданче в дупката вре се.
Аз ще вилнея в тоз час много силно нали, -
кепенец снет е
и ти виж резето!

Но напразно е туй: теб не ще те спаси,
и катинар, без сън ще си спокоен, -
и защото днес удар така го гласим,
и Дьомин Коля -
ще киризи волно.

За теб нека пазач все по нощи да бди,
и да свети оставяш по навик -
Аз съм вече в ключалката шперца забил,
минута става
и нещата тафил.

Ти си чул и видял - като листи трептят,
твойте кльощави, хилави мощи, -
свойто свършил съм аз и веднага назад,
неща - за боса
в явката нося.

А до сутрин след туй ще се пий и гуляй,
да звъни и да пее китара,
да не видя когато спокойно заспя
във сън кошмара,
и ченге и нара.

Щом градът пак заспи, щом градът тъй е тих -
аз започвам пак работа отново...
Спете, граждани, в топлите стаи нали -
и лека нощ, до скоро,
до съботата нова!