Скрит във Времето замъкът днес е повит
в нежна плетка от кълна зелена,
но развързва гранита тих своя език -
а и хладното минало шепне тук в миг
все за поход, за бой, за победа.

Така Времето подвиг не трие:
да отчупим от него върха
щом за гърло го хванеме ние -
ще разкаже То тайни сега.

Катинари, окови - те сто са поне,
днес ще паднат, а с тях и цял куп векове, -
ще се леят легенди от сто стихове
за турнири, обсади, за волни мъже.

Към познати мелодии ти си готов
и разбиращо виж ги във вечност, -
и защото любов - ще е вечно любов,
даже в бъдеще ваше далечно.

Звънко пуква стомана под удар на меч
тетивата от напън димяха,
Смърт на копие вие, съвсем недалеч,
враговете в калта повалени след сеч,
победени, за милост пищяха.

Но не всички, оставайки живи,
в добрина съхраниха сърца,
щом те бранят доброто си име
от подлеца със злостна лъжа.

И добре е щом ти си на коня с юзда
щом ръката ти копие здраво държа,
и добре е щом знаеш от де е стрела,
лошо - щом тя политва зад теб, зад гърба.

А с мерзавците как е? Тях с бой? За дела!
С разгром вас чародеи не плашат?
Но при вас тъй злината се казва злина
даже в светлото бъдеще ваше?

И навеки, във всичките там времена
за позор е страхлив и предател
Врагът е враг, войната все пак е война,
И тъмница души, свободата една -
тя надежда е наша обаче.

Таз реч Времето не трий, така че,
да повдигнеме горния пласт -
с кръв димяща, от гърлото значи
вечни чувства нахлуват във нас.

И така е навеки в света, старина, -
и цената цена, и вината вина,
и добре е, кога е спасена честта,
щом приятел ни пази надеждно гърба.

Чистота, простота все от древни е то,
взели саги от минало наше, -
затова, че остава доброто добро -
преди, в бъдното и в настояще!