Сред молитва вечерна, свещта се топи,
сред военни трофеи, в мир огън пламти
там са книжни деца, не познали войни,
изтерзани от детски нищожни борби.

За децата досадни
са възраст и бит, -
и се бихме до рани,
с обиди дори.

Кърпят дрешки съдрани
в срок майките пак,
четем ние романи,
в пиянство сме чак.

И косите ни лепнат на потни чела,
под лъжичката тръпне от слово за час,
и борбата със мирис въртя ни ума,
тя от жълтите страници литва към нас.

Да научим за миг
без да знаем войни,
вой приели за вик,
тъй за бойния вик,

що е заповед то,
стълб граничен защо,
колесници във бой
и в атака защо.

А в кипящо котле на войните преди
толкоз много храна е за детския наш ни ума!
Ние в роля на юда, предател, страхлив,
тъй в игра назначавахме само врага.

На злодея следи
не изстиват за миг,
най-прекрасни жени,
ще обичате вий,

на другари - спокойно
на ближни с любов,
Ние в роли геройски
се виждахме сто.

Ала само съвсем не ще бягаш в мечти:
Кратко трае игра - толкоз болка откри!
Да разтвориш юмруци на мъртъв войник.
От ръцете треперещи меч приеми.

Разбери, завладял
още топлия меч
и в доспехи си цял,
и кое, колко е!

Разбери кой си тук -
що избра ти съдба,
и опитай на вкус
ти същинска борба.

И кога редом рухне от рани другар,
и над загуба първа в скръб, виеш наред,
и кога изведнъж ти без кожа си цял
от това че, убиха днес него - не теб -

И разбра го съвсем,
отличи, и откри
по зъбатия шлем:
шлем на смърт е уви!

Виж и зло и лъжа,
как са с груби лица!
А назад е така -
гроб и врана с беда.

Ако пътя разсичаш ти с бащински меч,
и солени сълзи щом ти помниш добре,
щом изпитал си всичко там в боя свиреп, -
значи нужните книги кат малък си чел!

Щом от нож не си ял
ти месо ни парче,
нависоко стоял
а и скръстил ръце,

и с подлец, с палач ти
не посмя, не се би -
то в живота си бил
никой ти, никой ти!