В мъчение самотно,
око над нея бдя,
на сянка и сиротно
в градината цъфтя.
Маман бе на купони,
баща и духнал и,
затуй пък Кестен с клони
от погледи я скри.
Високо или ниско
бе Кестен над глава, -
но Роза-гимназистка
там Нарциса видя.
Бе Нарцис цвете с поза,
баща му бе магнат,
и той на много Рози
бе дишал аромат.
Съвсем не груб бе само -
с изтънчен маниер.
Маман му бе гранд-дама,
баща - милионер.
От детство бе наплискан, -
с омайна миризма,
и Роза-гимназистка
тъй впусна се в роман.
Изчадие на ада,
тоз Нарцис, бе женкар -
„Ела при мене чадо!“ -
я викна той така.
Кога се пей уви все?..
И Роза в туй що бе,
си каза: „Ах!“ - черви се -
и вещите си взе.
Не се и церемони
я завладя нахал...
Маман бе на купони,
а Кестена презрял.
Тя щастие потърси
не видя Роза как,
в любов и страст да съхне
почти пораснал Мак.
Не знаеше обаче,
задушен е цвета:
и без цветчета значи -
без Роза на света.
И в черен цвят е Мака,
все в траур е така...
и Кестен в ужас плака,
щом в пролетта цъфтя.
|