Много в мен е маминото,
бащиното - скрито, -
от века съм каменния,
от палеолита!

Но, по много отзиви -
аз умен съм, не зъл, -
и във век тоз бронзов аз
с един крак вече съм.

Нашто племе - просто роптай,
с глас реда то псува:
В първобитен род то се знай
виждам аз кусури, -

Просто тъй крещящи са -
те плашат и тежат, -
и далеч вървящи са -
със ери те назад!

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

 
 
 
 

Между поколенията
свадите все стават,
с жертвоприношенията
злоупотребяват:

 
 
 
 

 
 
 
 

Ходиш - и озърташ се,
там що ще ти скроят, -
Мъничко зазяпаш се -
и вече те ядат!