Троя много дълго беше във обсада
твърд тя беше непристъпна - и стоеше,
но не вярваха троянците в Касандра, -
Троя, може би и днес да бъде щеше.

Не млъкваше безумната девица,
крещяща: „Виждам ясно - Троя рухва в прах!“
Но ясновидци както също - очевидци,
през вековете - тях на кладите горят.

В нощта когато от търбуха конски в Троя
смъртта се спускаше, крилата, и съдбовна,
над ужасените, избивани във боя
вик чу се: „Вещицата само е виновна!“

Не млъкваше безумната девица,
крещяща: „Виждам ясно - Троя рухва в прах!“
Но ясновидци както също - очевидци,
през вековете - тях на кладите горят.

И в тази нощ, и в тази кръв, и в смута този
кога се сбъдва предсказанието право,
тогаз намира все тълпата мига онзи,
за да устрои обичайната разправа.

Не млъкваше безумната девица,
крещяща: „Виждам ясно - Троя рухва в прах!“
Но ясновидци както също - очевидци,
през вековете - тях на кладите горят.

Краят - макар не е трагичен, но досажда:
Някакъв грък открива нейната обител, -
и се възползва той, ала не кат Касандра,
а като прост и ненаситен победител.

Не млъкваше безумната девица,
крещяща: „Виждам ясно - Троя рухва в прах!“
Но ясновидци както също - очевидци,
през вековете - тях на кладите горят.