Аз веднъж в града столичен виснех - и
минувачи да прасна успях, -
за това и попаднах в милиция,
там видях я и - просто умрях.

Но не знаех, какво тя там правеше, -
май паспорт да получи дошла -
Много млада, красива и палеща...
Да я търся реших веднага.

И след нея - до входа й главния.
Що да кажа? - гамен съм съвсем...
Пийнах аз - и тъй викнах я славната
в ресторанта на гарата с мен.

Минувачи се хилят - ужасни са -
„Караул!“ - искам аз да крещя
Аз един тъй по мутрата праснах го,
че й смигна на пътя едва.

С чер хайвер мазах хлебчето сръчно и,
там парите течаха - река, -
Аз такива все песни поръчвах й!
В края „Жерави“ даже се пя.

Обещания давах до утрото
и повтарях във всеки миг нов:
„Не съм крал от пет дни нищо с мутрите,
моя, с първия поглед любов!“

Аз й казах - животът загубен е,
в кърпа смърчах и ронех сълза, -
а ми казва тя: „Вярвам ви, струва си -
ще се дам на изгодна цена“.

И ударих я, птицата палеща, -
кръв кипи - аз съм вече суров:
щом разбрах, що в милиция правеше, -
мойта, с първия поглед любов...